Национална награда за живопис – "Захарий Зограф"

НАЦИОНАЛНА НАГРАДА ЗА ЖИВОПИС
Захарий Зограф
живопис

Николай Майсторов – 2004

•Сътворението•

Николай Майсторов е роден в София на 7 август 1943г.
1969  завършва Национална художествена академия, София специалност Живопис при проф. Ненко Балкански. 1995 представен със самостоятелна статия в най-новата 34-томна световна енциклопедия на изкуствата Макмилън, Лондон.
 ПЕДАГОГИЧЕСКА ДЕЙНОСТ:
1972-1973 г. Художествена гимназия, София – щатен преподавател, назначен с конкурс;
1973-1976 г. ВИАС – редовен асистент, назначен с конкурс;
1990-1993 г. ВИАС – поканен за хоноруван преподавател;
1993-1997 г. Първа частна художествена академия Жул Паскин, София – поканен за Главен художествен ръководител;
1997-1998 г. Основава и ръководи Ателие 19, София;
1998-1999г. Славянски университет, София, факултет Изкуство на книгата – поканен и назначен на щат с ценз доцент;
От 2001 г. Великотърновски университет Св.Св. Кирил и Методий, факултет за изобразително изкуство, катедра Рисуване – назначен с конкурс за редовен професор.
1976-1990 г. художник  на свободна творческа практика.
Реализирал е множество самостоятелни изложби в България и чужбина. Участвал е в групови, национални и международни изложби.
Носител на различни награди, последната от които е националната награда за живопис „Захарий Зограф“ – 2005 г.

Станислав Памукчиев – 2003

•Пепелен човек•

Станислав Памукчиев е български художник, живописец.
Станислав Памукчиев работи сложна живопис, изследвайки материята и текстурата на канавата. Използва пепел, въглен, камък и други материали, които въздействат не само с изображението, а и като символи.

Роден е в София през 1953 г. През 1979 завършва Стенопис в Националната художествена академия при проф. Димо Заимов.

Станислав Памукчиев е сред най-ярките представители на нашата живопис от неговото поколение. Професор по Живопис в Националната художествената академия и член на ръководството на СБХ.
През 1996 е удостоен заслужено с Голямата награда за живопис на Международното триенале на живописта, организирано от СБХ.
През 2004 печели наградата „Захарий Зограф” , годишните отличия на галериите Ирида и Макта.

 

 


 

Милко Божков – 2002

•Само трева накрая…•

Милко Божков е роден през 1953 г. в с. Ресен, обл. В. Търново. През периода 1968-1972 учи в Художествената гимназия – София, а от 1972 до 1978 г. в Художествената академия – София, специалност Живопис при проф. Д. Добрев. От 1980 година има над 80 самостоятелни изложби и над 150 участия в биеналета на живописта и графиката, в групови изложби у нас и в чужбина. Получавал е награди за живопис от България, Полша, Словакия и за графика от биеналетата във Варна, Краков, Кувен (Белгия), Канагава (Япония), Портланд (Орегон, САЩ), Дефанс (Париж).Негови творби са притежание на НХГ и СГХГ – София, Портланд Арт Мюзеум, Конгресна библиотека Вашингтон (САЩ), Национална галерия – Прага, Музей за съвременно изкуство – Шчечин и Вроцлав (Полша), Колекция Петер Лудвиг – Аахен (Германия) и Будапеща, колекция Юго Вутен – Брюксел, Галерия на префектура Канагава, Музей на малкия формат на хартията – Кувен и други.

 

 


 

Георги Божилов – 2001

•КОМПОЗИЦИЯ •

Георги Йорданов Божилов, известен и с прякора си Слона, е роден на 13 юни 1935 г. в град Пловдив. През 1959 г. завършва ВИИИ „Н. Павлович“ специалност декоративно-монументална живопис в класа на проф. Георги Богданов. През същата година участва в Първото международно биенале на младите художници, проведено в Париж. От 1960 г. участва в общи художествени изложби на СБХ. Приживе прави над 25 самостоятелни изложби в България и чужбина: в СССР, Турция, Полша. Заедно с Енчо Пиронков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски, Христо Стефанов и Бояджана, Слонът е един от художниците от така наречената „Пловдивска школа от 1960-те“.

Основните му работи са в областта на кавалетната живопис, жанровете портрет, пейзаж и фигурална композиция. Създава и някои монументални приложни творби за институции в родния си град — стенопис в Народната библиотека „Иван Вазов“, мозайка в Централната поща, сграфито при Художествената галерия в Стария Пловдив, калкани. Носител е на награда на СБХ през 1964 г., званието „заслужил художник“ през 1979 г. и национална награда за живопис „Захарий Зограф“ през 2001 г. През 1980 г. издателство „Български художник“ публикува книга на изкуствоведката Аксиния Джурова, посветена на творчеството на Слона.

На 30 май 2001 г., на 66-годишна възраст, Божилов загива в автомобилна катастрофа на път от Бургас за Царево, където е трябвало да присъства на откриването на своя изложба.

 

 


 

Любен Гайдаров – 1987

•Семейство•

 

Любен Гайдаров е роден на 12 юли през 1906 г. в гр. Русе в семейството на банковия чиновник Тодор Гайдаров и съпругата му Величка. Рисува от най-ранна детска възраст. Завършва живопис през 1931 в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов. Безработицата и липсата на средства го принуждават да търси учителско място, като последователно работи в Пирдоп, Петрич и  през 1943 г. се установява в Перник, заедно със съпругата си и Невена и дъщеря си Веселина.

Заедно с Владимир Егер, той е един от основателите на групата на Съюза на българските художници в Перник и известно време е неин секретар. По негова идея се създава градската художествена галерия, която след смъртта му от 2004г. носи неговото име. Любен Гайдаров е един от най-стойностните представители на българската живопис.  След първата си самостоятелна изложба през 1981г., сам определя себе си като кубист, а  остротата на кубистичните му видения и задълбоченото изследване на пластичната форма са  поразяващи и запонящи се. Десетки са неговите ученици именити художници.

Любен Гайдаров е носител на орден „Кирил и Методий“ II степен от 1963 и I степен от 1966, и наградата от СБХ за живопис през 1965. Получил е златна емблема за картината „Миньорско семейство“ и наградата „Захарий Зограф“, обявен е за почетен гражданин на Самоков. През 2001 президентът Петър Стоянов го награждава с орден „Стара планина“ I степен.

 

 


 

Атанас Пацев – 1986

•Жертвата – кръвта на историята•

Атанас Пацев е роден на 27.05.1926г. в гр. Пловдив. Още като гимназист напуска учебната скамейка и се включва в партизанското движение – зачислен е в Радомирския партизански отряд.
През септември 1944 г. се записва в Художествената академия, в курса на проф. Илия Петров. В последните два курса се прехвърля при проф. Дечко Узунов, за да обогати творческите си умения с ширината и живописната свобода. Още като студент работи при Александър Жендов, което счита за един от шансовете на живота си. Не приема критиките, които Вълко Червенков в качеството си на партиен лидер на България отправя към Жендов…
През 1965 г. пътува из Европа и се ориентира напълно към практиката на модерното европейско изкуство. Особено значима за българското изобразително изкуство е изложбата му с рисунки „Безтегловност”, открита от проф. Любомир Далчев. Тя е измежду най-смелите и новаторски изложби по онова време – 1968 г. Посрещната с унищожителни критики, но и се превръща в специфичен манифест за свобода на творческия почерк и поглед.
Отказва се от всички видове привилегии като признат борец срещу фашизма и капитализма, наградите си предава за стипендии на талантливи ученици. Спират се негови изложби, не му се присъжда и званието „народен художник”, въпреки, че му е било гласувано. Принадлежи към групата от родни интелигенти или общественици, които демонстрират несъгласие с управлението у нас: Веселин Андреев, Емил Манов, Радой Ралин, Денчо Знеполски, Александър Геров, Борис Делчев, Драгомир Петров. Рисува ги, за да покаже своето отношение към обществените и културни дебати върху съвременната ни история. Получава награда за живописни търсения в Полша през 1969 г., а също така и наградата „Захарий Зограф” от община Самоков през 1986 г.
Починал през 1999 г. в град София.

 

 


 

Атанас Яранов – 1985

•Полет•

Атанас /Димитров/ Яранов е роден на 13 юли 1940 в София. През 1965 г. завършва Декоративно монументална живопис във ВИИИ „Н. Павлович“(днес НХА) при проф. Георги Богданов. Работи в областта на фигуралната композиция, портрета, кавалетната и монументалната живопис (мозайка, сграфито). Първото му участие в колективна изложба е в София (1965 г.). Прави самостоятелни изложби в в София (1975 г.), Пловдив (1971 г.), Варшава (1973 г.), Братислава (1974 г.), Варна (1978 г.). Награди: награда от Втората национална младежка изложба в София (1978 г.), награда от Третата национална младежка изложба в София (1979 г.), награда от ІІІ триенале на реалистичната живопис в София (1979 г.), награда „Илия Петров“ на СБХ за монументално-декоративна живопис; награда на СБХ на името на „Владимир Димитров-Майстора“ (1982 г.), награда за живопис „Захарий Зограф“ (1985 г.). Негови творби се намират в НХГ, СГХГ, художествени галерии в страната и в частни колекции у нас и в чужбина. Баща е на живописците Димитър Яранов и Ива Яранова. Починал е на 14 август 1988 г. в град София.

 

 


 

 

Теофан Сокеров – 1984

• Последният куршум •

Теофан Сокеров е роден на 3 май 1943 г. в гр. Ловеч. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“, Ловеч (1961). Учи в Националната художествена академия, София, специалност Живопис при проф. Петър Михайлов и успешно завършва през 1969 г.

Работи няколко години като свободен художник в родния си град. Тук сътворява първата си картина „Възпоменание“. В периода 1971-1982 г. е председател на Съюза на художниците в Ловеч. Установява се в София, където от 1994 г. е професор по живопис в НХА.

От 70-те години е реализира десетки самостоятелни и групови изложби. Автор е на многобройни кавалетни и монументални произведения, между които:

Художественото оформление и стенописите в Патриаршеската църква, Царевец (завършено 1985), Априловска гимназия (Габрово), Дом – паметник (връх Бузлуджа), “Националния музей „Земята и хората“ (София), Националния дворец на културата (София), Мозаечни пана в Музей „Васил Левски“, Съдебната палата, дом „Преслав“ и Изчислителния център (Ловеч)

Картините му са притежание на музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Германия, Швейцария и други страни.

 


 

Димитър Киров – 1983

•Балерината•

Димитър Николов Киров, известен още като ДиКиро, е роден на 20 май 1935 г. в Истанбул, Турция. През 1959 г. завършва Художествената академия, монументална и декоративна живопис при проф. Георги Богданов. Работите на Киров са в областта на живописта и монументалното изкуство – стенопис (фрески, секо), мозайка, сграфито. В периода от 1973-1975 г. е председател на Градския съвет за изкуство и култура, Пловдив, от 1968 до 1985г. член на ръководството на Съюза на българските художници (СБХ),1970-1976 и 1986-1989г., секретар по творческите въпроси на Пловдивския отдел на СБХ, а през 1987г. председател на държавната комисия по изобразително изкуство.Почетен член е на японските художници Ника-Кай.

Димитър Киров е съпричастен към събитията, които засягат пряко не само художническото съсловие, но и неговите съграждани. На 23 март 1983 година той става един от учредителите на новото читалище към етнографския център „Възраждане”.

Димитър Киров – ДиКиро е инициатор на идеята за бъдещия изложбен център за съвременно изкуство, който се развива в насипа, оформящ дворното пространство на съществуващата Пловдивска градска художествена галерия на ул. Съборна 14 в Пловдив. Основополагащата идея на проекта е създаване на постоянно действащ изложбен център, който по естествен начин да представя творбите на съвременните художници. Проектът е подкрепен лично от Президента на България Георги Първанов.

Преди 1989 Димитър Киров участва в общи художествени изложби (ОХИ) и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. Урежда множество самостоятелни изложби в Пловдив (1964,1967,1968, 1985), Париж (1969), Окаяма (1975), Токио (1977), София (1973, 1980).Творби на ДиКиро се намират в музеи и частни сбирки, както в България, така и по целия свят:

Димитър Киров умира на 23 октомври 2008 г. в град Пловдив.

 


 

Стоян Венев – 1982

•Ятаци•

Стоян Венев (Стоян Венев Илиев) е роден на 21 септември 1904 г. в с. Скриняно, Кюстендилско. Завършва Държавната художествена академия в София през 1931 г. Учи живопис при професорите Стефан Иванов, Борис Митов и Димитър Гюдженов. Прекарал по-голямата част от живота си в София, Стоян Венев почива в столицата на 20 март 1989 г. няколко месеца преди да започне залеза на социализма в България. Поне така се приема засега. Творчеството на художника, обаче, е живо и дава най-ясна представа за мислите, чувствата и вижданията на един човек, живял в България по времето, когато тя бе Трето царство и Народна република.